прорица̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
прорицателят, прорицателя, мн. прорицатели, м. Човек, който прорицава.
Грешни изписвания (7)
- прорецател
- прорецатил
- прорицатил
- прурецател
- прурецатил
- прурицател
- прурицатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-ри-ца-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | про-ри-ца-те-ля | |
| пълен член | про-ри-ца-те-лят | |
| мн.ч. | про-ри-ца-те-ли | |
| членувано | про-ри-ца-те-ли-те | |
| бройна форма | про-ри-ца-те-ли | |
| звателна форма | про-ри-ца-те-лю | |