пропозиция

Речник на българския език

пропозѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. пропозиции, ж.
1. Предложение.
2. Спец. Съвкупност от условия за спортно състезание.

Грешни изписвания (23)

  • пропозициъ
  • пропозицеа
  • пропозицеъ
  • пропозицея
  • пропозициа
  • пропузицеа
  • пропузицеъ
  • пропузицея
  • пропузициа
  • пропузициъ
  • пропузиция
  • прупозицеа
  • прупозицеъ
  • прупозицея
  • прупозициа
  • прупозициъ
  • прупозиция
  • прупузицеа
  • прупузицеъ
  • прупузицея
  • прупузициа
  • прупузициъ
  • прупузиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-по-зи-ция
членувано про-по-зи-ци-я-та
мн.ч. про-по-зи-ции
членувано про-по-зи-ци-и-те
звателна форма