про̀повед
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
проповедта, мн. проповеди, ж.
1. Спец. Реч с религиозно-нравоучително съдържание.
2. Прен. Устен или писмен текст, с който се разпространява, пропагандира някое учение, схващане и др.
1. Спец. Реч с религиозно-нравоучително съдържание.
2. Прен. Устен или писмен текст, с който се разпространява, пропагандира някое учение, схващане и др.
Синоними
Грешни изписвания (4)
- проповет
- проповит
- пропувет
- пропувит
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-по-вед | |
|---|---|---|
| членувано | про-по-вед-та | |
| мн.ч. | про-по-ве-ди | |
| членувано | про-по-ве-ди-те | |
| звателна форма | — | |