промоция

Речник на българския език

промо̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Даване по тържествен официален начин на научна степен или на някаква титла.

Грешни изписвания (11)

  • промоциъ
  • промоцеа
  • промоцеъ
  • промоцея
  • промоциа
  • прумоцеа
  • прумоцеъ
  • прумоцея
  • прумоциа
  • прумоциъ
  • прумоция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-мо-ция
членувано про-мо-ци-я-та
мн.ч. про-мо-ции
членувано про-мо-ци-и-те
звателна форма