прокопсия

Речник на българския език

прокопсѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг. Сполука, преуспяване.

Грешни изписвания (4)

  • прокопсиъ
  • прокупсия
  • прукопсия
  • прукупсия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-коп-сия
членувано про-коп-си-я-та
мн.ч. про-коп-сии
членувано про-коп-си-и-те
звателна форма