прока̀женик
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. прокаженици, м. Човек, болен от проказа.
Грешни изписвания (7)
- прокаженек
- прокажинек
- прокажиник
- прукаженек
- прукаженик
- прукажинек
- прукажиник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-ка-же-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | про-ка-же-ни-ка | |
| пълен член | про-ка-же-ни-кът | |
| мн.ч. | про-ка-же-ни-ци | |
| членувано | про-ка-же-ни-ци-те | |
| бройна форма | про-ка-же-ни-ци | |
| звателна форма | про-ка-же-ни-ко | |