проигу̀мен
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. проигумени, м. Помощник на игумена в манастир.
Грешни изписвания (7)
- проегумен
- проегумин
- проигумин
- пруегумен
- пруегумин
- пруигумен
- пруигумин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-и-гу-мен | |
|---|---|---|
| непълен член | про-и-гу-ме-на | |
| пълен член | про-и-гу-ме-нът | |
| мн.ч. | про-и-гу-ме-ни | |
| членувано | про-и-гу-ме-ни-те | |
| бройна форма | про-и-гу-ме-ни | |
| звателна форма | про-и-гу-ме-не | |