продавач

Речник на българския език

продава̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. продавачи, м.
1. Човек, който продава.
2. Работник в магазин, който, продавайки стоката, обслужва купувачите.

Грешни изписвания (3)

  • продъвач
  • прудавач
  • прудъвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-да-вач
непълен член про-да-ва-ча
пълен член про-да-ва-чът
мн.ч. про-да-ва-чи
членувано про-да-ва-чи-те
бройна форма про-да-ва-чи
звателна форма про-да-ва-чо