провлак

Речник на българския език

про̀влак съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. провлаци, (два) провлака, м. Тясна ивица земя между две морета, която съединява големи територии суша.

Грешни изписвания (1)

  • провлък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пров-лак
непълен член пров-ла-ка
пълен член пров-ла-кът
мн.ч. пров-ла-ци
членувано пров-ла-ци-те
бройна форма пров-ла-ка
звателна форма