припой

Речник на българския език

припой съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-пой
непълен член при-поя
пълен член при-по-ят
мн.ч. при-пои
членувано при-по-и-те
бройна форма при-поя
звателна форма