приличност

Речник на българския език

приличност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • приличнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-лич-ност
членувано при-лич-ност-та
мн.ч. при-лич-нос-ти
членувано при-лич-нос-ти-те
звателна форма