прилепчивост

Речник на българския език

прилепчѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • прелепчивост
  • прелепчивуст
  • прелипчивост
  • прелипчивуст
  • прилепчивуст
  • прилипчивост
  • прилипчивуст
  • прелепчивос
  • прелепчивус
  • прелипчивос
  • прелипчивус
  • прилепчивос
  • прилепчивус
  • прилипчивос
  • прилипчивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-леп-чи-вост
членувано при-леп-чи-вост-та
мн.ч. при-леп-чи-вос-ти
членувано при-леп-чи-вос-ти-те
звателна форма