придружник

Речник на българския език

придружник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прид-руж-ник
непълен член прид-руж-ни-ка
пълен член прид-руж-ни-кът
мн.ч. прид-руж-ни-ци
членувано прид-руж-ни-ци-те
бройна форма прид-руж-ни-ци
звателна форма прид-руж-ни-ко