придружвач

Речник на българския език

придружвач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прид-руж-вач
непълен член прид-руж-ва-ча
пълен член прид-руж-ва-чът
мн.ч. прид-руж-ва-чи
членувано прид-руж-ва-чи-те
бройна форма прид-руж-ва-чи
звателна форма прид-руж-ва-чо