привилегия

Речник на българския език

привилѐгия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. привилегии, ж. Право или предимство, преимущество, което поставя някого в по-благоприятно положение в сравнение с друг. Ползвам привилегии.

Грешни изписвания (23)

  • привилегиъ
  • превелегеа
  • превелегеъ
  • превелегея
  • превелегиа
  • превелегиъ
  • превелегия
  • превилегеа
  • превилегеъ
  • превилегея
  • превилегиа
  • превилегиъ
  • превилегия
  • привелегеа
  • привелегеъ
  • привелегея
  • привелегиа
  • привелегиъ
  • привелегия
  • привилегеа
  • привилегеъ
  • привилегея
  • привилегиа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ви-ле-гия
членувано при-ви-ле-ги-я-та
мн.ч. при-ви-ле-гии
членувано при-ви-ле-ги-и-те
звателна форма