пресцентър

Речник на българския език

пресцентър съществително име, мъжки род (тип 9a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-цен-тър
непълен член прес-цен-тъ-ра
пълен член прес-цен-тъ-рът
мн.ч. прес-цен-т-ро-ве
членувано прес-цен-т-ро-ве-те
бройна форма прес-цен-тъ-ра
звателна форма