престолонаследник

Речник на българския език

престолонаслѐдник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. престолонаследници, м. Лице (обикновено първороден син), което ще наследи престола.

Грешни изписвания (31)

  • престолонаследнек
  • престолонъследнек
  • престолонъследник
  • престолунаследнек
  • престолунаследник
  • престолунъследнек
  • престолунъследник
  • престулонаследнек
  • престулонаследник
  • престулонъследнек
  • престулонъследник
  • престулунаследнек
  • престулунаследник
  • престулунъследнек
  • престулунъследник
  • пристолонаследнек
  • пристолонаследник
  • пристолонъследнек
  • пристолонъследник
  • пристолунаследнек
  • пристолунаследник
  • пристолунъследнек
  • пристолунъследник
  • пристулонаследнек
  • пристулонаследник
  • пристулонъследнек
  • пристулонъследник
  • пристулунаследнек
  • пристулунаследник
  • пристулунъследнек
  • пристулунъследник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-то-ло-нас-лед-ник
непълен член прес-то-ло-нас-лед-ни-ка
пълен член прес-то-ло-нас-лед-ни-кът
мн.ч. прес-то-ло-нас-лед-ни-ци
членувано прес-то-ло-нас-лед-ни-ци-те
бройна форма прес-то-ло-нас-лед-ни-ци
звателна форма прес-то-ло-нас-лед-ни-ко