престация

Речник на българския език

преста̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Банков термин: правото на кредитора да иска осъществяване на дължимия резултат. Престацията е това, което има да се дава.

Грешни изписвания (11)

  • престациъ
  • престацеа
  • престацеъ
  • престацея
  • престациа
  • пристацеа
  • пристацеъ
  • пристацея
  • пристациа
  • пристациъ
  • пристация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-та-ция
членувано прес-та-ци-я-та
мн.ч. прес-та-ции
членувано прес-та-ци-и-те
звателна форма