преследвач

Речник на българския език

преследва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. преследвачи, м. Човек, който преследва някого или нещо.

Грешни изписвания (3)

  • преслидвач
  • приследвач
  • прислидвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-лед-вач
непълен член прес-лед-ва-ча
пълен член прес-лед-ва-чът
мн.ч. прес-лед-ва-чи
членувано прес-лед-ва-чи-те
бройна форма прес-лед-ва-чи
звателна форма прес-лед-ва-чо