преподавател

Речник на българския език

преподава̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

преподавателят, преподавателя, мн. преподаватели, м. Човек, който преподава.

Грешни изписвания (15)

  • преподаватил
  • преподъвател
  • преподъватил
  • препудавател
  • препудаватил
  • препудъвател
  • препудъватил
  • приподавател
  • приподаватил
  • приподъвател
  • приподъватил
  • припудавател
  • припудаватил
  • припудъвател
  • припудъватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-по-да-ва-тел
непълен член пре-по-да-ва-те-ля
пълен член пре-по-да-ва-те-лят
мн.ч. пре-по-да-ва-те-ли
членувано пре-по-да-ва-те-ли-те
бройна форма пре-по-да-ва-те-ли
звателна форма пре-по-да-ва-те-лю