премиер-министър

Речник на българския език

премиѐр-минѝстър съществително име, мъжки род (тип 9b) редактиране

Значение

мн. премиер-министри, м. Премиер.

Грешни изписвания (15)

  • премеер-менистар
  • премеер-менистър
  • премеер-министар
  • премеер-министър
  • премиер-менистар
  • премиер-менистър
  • премиер-министар
  • примеер-менистар
  • примеер-менистър
  • примеер-министар
  • примеер-министър
  • примиер-менистар
  • примиер-менистър
  • примиер-министар
  • примиер-министър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-ми-ер-ми-нис-тър
непълен член пре-ми-ер-ми-нис-тъ-ра
пълен член пре-ми-ер-ми-нис-тъ-рът
мн.ч. пре-ми-ер-ми-нис-т-ри
членувано пре-ми-ер-ми-нис-т-ри-те
бройна форма пре-ми-ер-ми-нис-тъ-ра
звателна форма пре-ми-ер-ми-нис-т-ре