прекупвач

Речник на българския език

прекупва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. прекупвачи, м. Човек, който прекупува.

Грешни изписвания (3)

  • прекопвач
  • прикопвач
  • прикупвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-куп-вач
непълен член пре-куп-ва-ча
пълен член пре-куп-ва-чът
мн.ч. пре-куп-ва-чи
членувано пре-куп-ва-чи-те
бройна форма пре-куп-ва-чи
звателна форма пре-куп-ва-чо