предумишленост

Речник на българския език

предумишленост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • предумишленос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-ду-миш-ле-ност
членувано пре-ду-миш-ле-ност-та
мн.ч. пре-ду-миш-ле-нос-ти
членувано пре-ду-миш-ле-нос-ти-те
звателна форма