предач

Речник на българския език

преда̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. предачи, м. Човек, който преде.

Грешни изписвания (1)

  • придач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-дач
непълен член пре-да-ча
пълен член пре-да-чът
мн.ч. пре-да-чи
членувано пре-да-чи-те
бройна форма пре-да-чи
звателна форма пре-да-чо