преводач

Речник на българския език

превода̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. преводачи, м. Човек, който превежда от един език на друг.прил. преводачески, преводаческа, преводаческо, мн. преводачески.

Грешни изписвания (3)

  • превудач
  • приводач
  • привудач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-во-дач
непълен член пре-во-да-ча
пълен член пре-во-да-чът
мн.ч. пре-во-да-чи
членувано пре-во-да-чи-те
бройна форма пре-во-да-чи
звателна форма пре-во-да-чо