праправнук

Речник на българския език

пра̀пра̀вну̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прап-рав-нук
непълен член прап-рав-ну-ка
пълен член прап-рав-ну-кът
мн.ч. прап-рав-ну-ци
членувано прап-рав-ну-ци-те
бройна форма прап-рав-ну-ка
звателна форма