праезик

Речник на българския език

пра̀език съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пра̀езици, (два) пра̀езика, м. Първоначален древен език, от който впоследствие се развиват родствени езици.

Грешни изписвания (3)

  • праезек
  • праизек
  • праизик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-е-зик
непълен член пра-е-зи-ка
пълен член пра-е-зи-кът
мн.ч. пра-е-зи-ци
членувано пра-е-зи-ци-те
бройна форма пра-е-зи-ка
звателна форма