прагматик

Речник на българския език

прагматѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. прагматѝци, м.
1. Последовател на прагматизма.
2. Практичен човек.

Грешни изписвания (3)

  • прагмътик
  • пръгматик
  • пръгмътик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. праг-ма-тик
непълен член праг-ма-ти-ка
пълен член праг-ма-ти-кът
мн.ч. праг-ма-ти-ци
членувано праг-ма-ти-ци-те
бройна форма праг-ма-ти-ци
звателна форма праг-ма-ти-ко