праг

Речник на българския език

праг съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пра̀гът, пра̀га, мн. пра̀гове, (два) пра̀га, м.
1. Неголяма част от дърво долу на входната врата.
2. Долна част от входния отвор на къща.
3. Прен. Вход. Пред прага на живота.
4. Скална издатина в реката.
5. Прен. Спец. Предел, граница. Праг на чуване.
Изтривам/претривам прага. — Непрекъснато ходя някъде, за да измоля, постигна нещо.

Грешни изписвания (1)

  • прак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. праг
непълен член пра-га
пълен член пра-гът
мн.ч. пра-го-ве
членувано пра-го-ве-те
бройна форма пра-га
звателна форма