правоъгълник

Речник на българския език

правоъ̀гълник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. правоъ̀гълници, (два) правоъ̀гълника, м. Правоъгълен четириъгълник.

Грешни изписвания (15)

  • правоъгалнек
  • правоъгалник
  • правоъгълнек
  • правуъгалнек
  • правуъгалник
  • правуъгълнек
  • правуъгълник
  • пръвоъгалнек
  • пръвоъгалник
  • пръвоъгълнек
  • пръвоъгълник
  • пръвуъгалнек
  • пръвуъгалник
  • пръвуъгълнек
  • пръвуъгълник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-во-ъ-гъл-ник
непълен член пра-во-ъ-гъл-ни-ка
пълен член пра-во-ъ-гъл-ни-кът
мн.ч. пра-во-ъ-гъл-ни-ци
членувано пра-во-ъ-гъл-ни-ци-те
бройна форма пра-во-ъ-гъл-ни-ка
звателна форма