правонарушѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
правонарушѝтелят, правонарушѝтеля, мн. правонарушѝтели, м. Човек, който прави правонарушения.
Грешни изписвания (31)
- правонарошител
- правонарошитил
- правонарушитил
- правонърошител
- правонърошитил
- правонърушител
- правонърушитил
- правунарошител
- правунарошитил
- правунарушител
- правунарушитил
- правунърошител
- правунърошитил
- правунърушител
- правунърушитил
- пръвонарошител
- пръвонарошитил
- пръвонарушител
- пръвонарушитил
- пръвонърошител
- пръвонърошитил
- пръвонърушител
- пръвонърушитил
- пръвунарошител
- пръвунарошитил
- пръвунарушител
- пръвунарушитил
- пръвунърошител
- пръвунърошитил
- пръвунърушител
- пръвунърушитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пра-во-на-ру-ши-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | пра-во-на-ру-ши-те-ля | |
| пълен член | пра-во-на-ру-ши-те-лят | |
| мн.ч. | пра-во-на-ру-ши-те-ли | |
| членувано | пра-во-на-ру-ши-те-ли-те | |
| бройна форма | пра-во-на-ру-ши-те-ли | |
| звателна форма | пра-во-на-ру-ши-те-лю | |