правнук

Речник на българския език

пра̀внук съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пра̀внуци, м. Внук на дъщерята или сина.

Грешни изписвания (1)

  • правнок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прав-нук
непълен член прав-ну-ка
пълен член прав-ну-кът
мн.ч. прав-ну-ци
членувано прав-ну-ци-те
бройна форма прав-ну-ка
звателна форма