правник

Речник на българския език

пра̀вник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. пра̀вници, м. Човек, който се занимава с право.

Грешни изписвания (1)

  • правнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прав-ник
непълен член прав-ни-ка
пълен член прав-ни-кът
мн.ч. прав-ни-ци
членувано прав-ни-ци-те
бройна форма прав-ни-ци
звателна форма прав-ни-ко