праведник

Речник на българския език

пра̀ведник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. пра̀ведници, м. Човек, който спазва религиозните канони.

Грешни изписвания (3)

  • праведнек
  • правиднек
  • правидник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-вед-ник
непълен член пра-вед-ни-ка
пълен член пра-вед-ни-кът
мн.ч. пра-вед-ни-ци
членувано пра-вед-ни-ци-те
бройна форма пра-вед-ни-ци
звателна форма пра-вед-ни-ко