правач

Речник на българския език

правач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-вач
непълен член пра-ва-ча
пълен член пра-ва-чът
мн.ч. пра-ва-чи
членувано пра-ва-чи-те
бройна форма пра-ва-чи
звателна форма пра-ва-чо