пояснител

Речник на българския език

пояснител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поъснител

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-яс-ни-тел
непълен член по-яс-ни-те-ля
пълен член по-яс-ни-те-лят
мн.ч. по-яс-ни-те-ли
членувано по-яс-ни-те-ли-те
бройна форма по-яс-ни-те-ли
звателна форма по-яс-ни-те-лю