пошлост

Речник на българския език

по̀шлост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

пошлостта̀, мн. по̀шлости, ж.
1. Простащина, безвкусица.
2. Обикн.мн. Думи, които изразяват простащина. Говориш пошлости.

Грешни изписвания (3)

  • пошлуст
  • пошлос
  • пошлус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пош-лост
членувано пош-лост-та
мн.ч. пош-лос-ти
членувано пош-лос-ти-те
звателна форма