почерк

Речник на българския език

по̀черк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. по̀черци, (два) по̀черка, м.
1. Начин, по който се изписват буквите от един човек. Красив почерк.
2. Прен. В изкуството — индивидуален начин, по който се борави с художествените средства. Творчески почерк.

Грешни изписвания (1)

  • почирк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-черк
непълен член по-чер-ка
пълен член по-чер-кът
мн.ч. по-чер-ци
членувано по-чер-ци-те
бройна форма по-чер-ка
звателна форма