походник

Речник на българския език

походник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ход-ник
непълен член по-ход-ни-ка
пълен член по-ход-ни-кът
мн.ч. по-ход-ни-ци
членувано по-ход-ни-ци-те
бройна форма по-ход-ни-ци
звателна форма по-ход-ни-ко