потеря

Речник на българския език

потѐря съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. потѐри, ж. ист. Група въоръжени лица, които преследват някого. Турска потеря.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • потеръ
  • путеръ
  • путеря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-те-ря
членувано по-те-ря-та
мн.ч. по-те-ри
членувано по-те-ри-те
звателна форма