потенция

Речник на българския език

потѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Сила.
2. Скрити възможности, които могат да се проявят при определени условия.

Грешни изписвания (11)

  • потенцеа
  • потенцеъ
  • потенцея
  • потенциа
  • потенциъ
  • путенцеа
  • путенцеъ
  • путенцея
  • путенциа
  • путенциъ
  • путенция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-тен-ция
членувано по-тен-ци-я-та
мн.ч. по-тен-ции
членувано по-тен-ци-и-те
звателна форма