потайник

Речник на българския език

пота̀йник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. пота̀йници, м. Разг. Човек, който е потаен.

Грешни изписвания (3)

  • потайнек
  • путайнек
  • путайник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-тай-ник
непълен член по-тай-ни-ка
пълен член по-тай-ни-кът
мн.ч. по-тай-ни-ци
членувано по-тай-ни-ци-те
бройна форма по-тай-ни-ци
звателна форма по-тай-ни-ко