посявка

Речник на българския език

пося̀вка съществително име, женски род (тип 43a) редактиране

Значение

мн. посѐвки, ж. Спец. Микроорганизми, оставени за размножаване в опитна хранителна среда.

Грешни изписвания (7)

  • посявкъ
  • посяфка
  • посяфкъ
  • пусявка
  • пусявкъ
  • пусяфка
  • пусяфкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-сяв-ка
членувано по-сяв-ка-та
мн.ч. по-сев-ки
членувано по-сев-ки-те
звателна форма