посрещач

Речник на българския език

посреща̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. посреща̀чи, м. Човек, който отива да посреща (в 1 знач.) някого.

Грешни изписвания (7)

  • посрештач
  • посриштач
  • посрищач
  • пусрештач
  • пусрещач
  • пусриштач
  • пусрищач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-ре-щач
непълен член пос-ре-ща-ча
пълен член пос-ре-ща-чът
мн.ч. пос-ре-ща-чи
членувано пос-ре-ща-чи-те
бройна форма пос-ре-ща-чи
звателна форма пос-ре-ща-чо