послушничка

Речник на българския език

1. послушничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-луш-нич-ка
членувано пос-луш-нич-ка-та
мн.ч. пос-луш-нич-ки
членувано пос-луш-нич-ки-те
звателна форма пос-луш-нич-ке

2. послушничка — ж. р.

послушничка е производна форма на послушничък (ж. р.).