поробител

Речник на българския език

поробѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

поробѝтелят, поробѝтеля, мн. поробѝтели, м. Този, който поробва.

Грешни изписвания (7)

  • поробитил
  • порубител
  • порубитил
  • пуробител
  • пуробитил
  • пурубител
  • пурубитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ро-би-тел
непълен член по-ро-би-те-ля
пълен член по-ро-би-те-лят
мн.ч. по-ро-би-те-ли
членувано по-ро-би-те-ли-те
бройна форма по-ро-би-те-ли
звателна форма по-ро-би-те-лю