популация

Речник на българския език

попула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Животни или растения от един вид, разпространени върху определена територия, важно звено в еволюцията.

Грешни изписвания (23)

  • пополацеа
  • пополацеъ
  • пополацея
  • пополациа
  • пополациъ
  • пополация
  • популацеа
  • популацеъ
  • популацея
  • популациа
  • популациъ
  • пуполацеа
  • пуполацеъ
  • пуполацея
  • пуполациа
  • пуполациъ
  • пуполация
  • пупулацеа
  • пупулацеъ
  • пупулацея
  • пупулациа
  • пупулациъ
  • пупулация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-пу-ла-ция
членувано по-пу-ла-ци-я-та
мн.ч. по-пу-ла-ции
членувано по-пу-ла-ци-и-те
звателна форма