поправач

Речник на българския език

поправач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поп-ра-вач
непълен член поп-ра-ва-ча
пълен член поп-ра-ва-чът
мн.ч. поп-ра-ва-чи
членувано поп-ра-ва-чи-те
бройна форма поп-ра-ва-чи
звателна форма поп-ра-ва-чо