поплавък

Речник на българския език

попла̀вък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. попла̀въци, (два) попла̀въка, м. Малко цилиндърче или кълбо, пълно с въздух, което плава в течност. Поплавък на въдица.

Грешни изписвания (3)

  • поплавак
  • пуплавак
  • пуплавък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поп-ла-вък
непълен член поп-ла-въ-ка
пълен член поп-ла-въ-кът
мн.ч. поп-ла-въ-ци
членувано поп-ла-въ-ци-те
бройна форма поп-ла-въ-ка
звателна форма