понтиф

Речник на българския език

понтиф съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пон-тиф
непълен член пон-ти-фа
пълен член пон-ти-фът
мн.ч. пон-ти-фи
членувано пон-ти-фи-те
бройна форма пон-ти-фи
звателна форма пон-ти-фе